Психотерапевтът Любомира Манчева: Райският газ е най-прекият път към психиатрията

Любомира Манчева е психотерапевт, преподавател по психодрама, хипнотерапевт и обучител.  С нея изясняваме как новите вредни навици и субстанции влияят върху младежкия организъм и психика.

Не ми беше хрумвало, че не само райският газ, ами и енергийните напитки имат пагубно въздействие. Но на благотворителния маратон “НЕзависими” в Южния парк вниманието бе насочено към застоялия начин на живот и зависимостите.  Целта на организаторите  бе да се съберат средства за лечебна апаратура за деца и за организиране на лекции за повишаване на здравната култура на подрастващите.

От 1,44 до 5,50 минута. Опасни ли са енергийните напитки за младите хора. Няма магазин, в който да не се продават, вкл. и по бензиностанциите. Влиянието им е много подценявано. Те съдържат в пъти повече кофеин, отколкото в едно кафе. При системната им употреба има риск да се стигне до психични разстройства. Енергийната напитка може да повлияе върху съня, това води до раздразнителност, нарушава възможността на младия човек да учи, да спи, да се концентрира. Това може да доведе до депресия, тревожни разстройства, трайно нарушение на съня… Смесването им с алкохол е още по-пагубно, защото при коктейла с енергийна напитка човек не усеща кога е преминал собствената си граница е и пиян. Младият човек може да развие и зависимост, поради усещането за “вдигащо действие” и подобряване на настроението.

От 5,50 до 12,00 минута. Може би райският газ, който е голям хит по дискотеките,  има същият развиващ зависимост ефект. На немски името му е Lachgas, което означава смехотворен  газ. Но в него няма нищо смешно. Той може дори да доведе до психотични състояния, до припадъци, до халюцинации. Често се използва в съчетание с други субстанции, без младежът да си дава сметка колко рисковано е това. Не е изключено и да се нарани, докато танцува да се спъне и да падне, или да участва във физическа саморазправа. Съзнанието му се променя и не преценява ситуацията на опасност. При системна употреба на райски газ пътят до психиатрията е кратък. Пряката забрана,  ражда обратна реакция. Младите хора най-добре възприемат през преживяването, през ролеви игри. Тогава информацията има трансформиращ ефект.

От 12,00 до 17,10 минута. А марихуаната? Информираният млад човек ще каже, че в някои щати на Америка е разрешена, както и в някои европейски страни, а в Министерството на здравеопазването на Израел има отдел за марихуаната.  Какъв е ефектът от нея върху психиката. Тук има парадокс и той трудно се обяснява. Как нещо е толкова опасно и същевременно е разрешено и се използва като лекарство. От една цигара наистина нищо няма да стане, въпросът е в системната употреба. Въздействието наистина може да отдалечи младия човек от проблемите, семейството, връстниците, които го предизвикват.  Но това е моментна илюзия, че нещата са наред. С течение на времето обаче може да се стигне до различни психични заболявания. Единственият път да се преодолее болката е срещата с нея. Младежът може въобще да не се замисля за емоционалния си свят в дълбочина. А в училище никой не ни учи да назоваваме чувствата  и как да преминаваме през тях. Може някой да се справя отлично на академично ниво, но понеже не се справя с емоционалния свят, започва да се проваля.

От 20 до 22 минута. Може ли спортът да има терапевтичен, дори изпреварващ ефект. Спортът е полезен, когато е осъзнат. Той може да е една конструктивна стратегия за справяне. Но тъгата, срамът и нещастното влюбване не излизат през потта.

От 22 до 27,50 минута. Ами хранителните разстройства? Както можем да сме зависими от психоактивни вещества, така можем да бъдем зависими и от храната. Понякога тя е бягство, защото ни липсва разнообразие или имаме нужда от любов. Няма как да запълним емоционалните “дупки” с нещо, което идва отвън. Всички имаме какво да учим по отношение на самооценката си.

От 27,50 до края. Но ако самооценката е повлияна от “еталоните” в  интернет?  Влиянието на социалните мрежи е огромна тема. От там ни връхлитат “перфектни хора”. А това не е реалността. Младият човек се обърква,  изгражда нереалистични представи за стандартите за красота и се потиска. А те са недостижими, те са утопични, защото не съществуват. И тогава щраква капанът!  Идеята “Начинът, по който изглеждам е равен на моето щастие” е много опасна. Ние не сме тялото си. Ние сме много повече от това!